Не мога да повярвам, пиша тези редове с сълзи на очи, но не такива тъжни, а точно обратното. Наистина мога да кажа че обичам,  господи казвам го на проклетия блог, който в момента само и единствено може да "чуе" думите ми , В всеки един момент в който си помисля за НЕЯ аз настръхвам, обзема ме едно неописуемо чувтсво , по добро от всеки наркотик на земята. Да, човека който търсех , който намерих съвсем непредсказуемо. Не, колкото и да пиша не мога да опиша и прашинка от това което ми е в проклетата глава! Искам просто някой ден да го прочета и да видя че е било истина!